Островите Чиндо и Уандо

Автор: Йоана Кирова, студент „Кореистика“, СУ „Св. Климент Охридски“

Ако пътешествията вече са ви залипсвали и сте от хората с влечение по Далечния Изток, ви каня на едно малко виртуално пътуване до Южнокорейските острови Чиндо и Уандо. Ровейки из архивите на моите спомени от преди повече от 3 години, ще ви „заведа“ на няколко места, където аз лично имах радостта да отида и да им се насладя, и които оставиха мили спомени в моето съзнание, усещането от които се надявам да успея да предам и на вас в своя кратък разказ.

Започваме с малко географско въведение: островите Чиндо и Уандо се намират в югозападната, силно разчленена на острови част на Корейския полуостров, в провинция Чоланам (Чоланамдо или провинция Южна Чола). О-в Чиндо е третият по големина остров в Южна Корея, а о-в Уандо е на осмо място, като той е около 4 пъти по-малък от о-в Чиндо (374.981 км2). Бреговете им се къпят на юг от водите на Южнокитайско море и на изток от Жълто море, което дели Корейския полуостров и Китай. На юг от тях се намира известният о-в Чеджу, който при добро време може да бъде видян от о-в Чиндо с невъоражено око.

Дотук с географията, време е за истории. Както вероятно можете да си представите съдейки по южното местоположение и наличието на море, климатът там се характеризира с високи годишни температури и силна влажност. И да, типичните за такъв климат гадинки (скакалците ще ви изненадат с размерите си) също са част от пейзажа. Но не мислете, че това ще ви спре да посетите островите при възможност. Дори и да не сте сред най-смелите, съм сигурна, че следващите редове най-малкото ще предизвикат интереса ви към тези екзотични места, а скакалците ще са само част от приключението. Да започваме!

Първото място, на което ще ви принеса, е основното място на моя престой от две седмици в Южна Корея и причината да посетя и всички останали места. Става дума за Националния Южнокорейски център за Корейска Традиционна Музика. Създаден е на 7.07.2004 г. с мисията да съхрани и популяризира традиционните сценични изкуства на Корея. Неслучайно центърът се намира именно на о-в Чиндо – хората в този регион отдавна са култивирали ценността си към поезията, калиграфията, живописта и музиката и са страстни покровители на традиционните сценични изкуства. Също не е случайно и това, че всяка година Центърът приема студенти от различни страни по света, част от които имах щастието да се окажа и аз преди повече от 3 години. Както добре познатият ни К-поп спечели световна известност, така и Феномена на корейската вълна Халлю цели да промотира и не дотолкова познатите на света корейска традиционна музика и сценични изкуства. В Центъра има няколко сгради, предназначени за отсядане на гости, дошли като мен да усвоят традиционните корейски сценични изкуства, столова (която се превърна в моето любимо място), кафетериа, фитнес, репетиционни зали и концертни зали, където се провеждат представления на различни сценични изкуства, като напр. „корейската опера“ Пансори или Самулнори. Центърът има програма на представленията си – достъпна на сайта му https://jindo.gugak.go.kr – като на тях им се наслаждават както местни така и гости.

 

 

Под института се намира селцето Ариранг и малко по-надолу едно заливче и кей, където местни рибари ловят риба. Там има и скали, по които се покатерихме, за да окъпим очите си в синята гледка на спокойното Южнокитайско море, осеяно с малки симпатични островчета.

Продължаваме със следващото място, което имах късмета да посетя, а именно арт къщатa Улимсанбанг. Името на къщата е съставено от йероглифи, които в превод означават „горска дъждовна къща в планината“. Кръстена е така заради романтично заобикалящата я природа на планински върхове в близост до планината Чомчал (485 м), мътно извисяващи се често в белите прегръдки на мъгла. Къщата е културно-историческо наследство, което някога е било дом на известния корейски художник Хе Ю, живял по времето на късен Чосон. Там той е прекарал последните си години. За известно време къщата потъва в изоставеност до когато през 1982 година пра-внука на художника я възстановява. Днес там можем да намерим музей с изложение на част от творчеството на фамилията художници Хе, с висока живописна и калиграфска стойност, красива градина, където да се насладим на зеленина, тишина и спокойствие заедно с архитектурното наслаждение от корейски традиционни къщи ханок. Също така има и малко и при това много симпатично езерце, в което плуват ярко оранжеви риби кой.

 

 

В непосредствена близост се намира и будисткият храм Сангеса (конкретизирам този от о-в Чиндо, тъй като има друг известен будистки храм със същото име) основан от будистки монах през 857 г. Ако не направите като мене, която се заплеснах по живописните картини на художниците в музея, а изберете да отидете до храма и се разходите през редиците дървета, ще стигнете до красива градина, оградена от стогодишна китайска хвойна, черешови дървета и райски ябълки. Ако пък следвате пътеката зад храма за около 10-тина минути, ще намерите парцел от три акра, състоящ се от гъста гора, която е национален паметник, съдържащ над 50 вида дървета. За съжаление не успях да намеря снимки от градината и гората, както и лично от мое име не мога да свидетелствам за красотата на гледките там, но ви гарантирам, че ако някога имате щастието да ги посетите, няма да останете разочаровани!

 

Отбихме се и на едно феноменално, „магично“ място – мистериозния път през морето на Чиндо (на корейски 진도 신비의 바닷길). Това е място на о-в Чиндо, където морето се „отваря“ и открива път от около 3 км, по който може пеша да се стигне до съседния остров. За съжаление когато отидохме не беше времето, в което това се случва, а и шансовете ни бяха доста ограничени – морето се „отваря“ около 3 пъти в годината между месец април и юли, а на един от тези пъти, и по-точно през пролетта, се провежда фестивал в рамките на няколко дни, през които всеки следобед групи прекосяват „сухопътния мост“. Фестивалът се провежда също и с цел да се почете паметта за баба Понг – легендарна героиня, която се молела всеки ден на Краля Дракон, бога на морето, да спаси нея и съселяните ѝ от злия тигър, който убивал хората на острова. Накрая Кралят на драконите й се явил насън, обещавайки ѝ да направи мост, за да може тя да премине морето и да се спаси. След като се събудила, баба Понг се насочила към морския бряг близо до селото и видяла, че от морето се появява проход към съседния остров Мо. Селяните разбрали и отишли да я спасят, но закъснели – баба Понг била умряла от изтощение. Тогава духът ѝ се явил и се издигнал към небето. Баба Понг умира на пътя, който след това бива наречен Йонгденгсари, каквото е впрочем и името на фестивала, което означава, „мястото, където духът се издигна“. Легендата за баба Понг може да прочетете на място под паметника с нея и злия тигър. Пред паметника, от страната на морето, има стълби, които водят там, където морето се „отваря“.

Около мястото със статуята и стълбите има и сергии, където се продава местна „улична храна“, и по-интересното е, че по-смелите и любопитни от вас биха могли да се престрашат да опитат нещо нетипично за западната храна – изпечени копринени буби. Всеки според вкуса му, но не мене лично дори ми допаднаха! Имат вкус например на някакви печени ядки, а протеиновото съдържание в бубите е огромен позитив! 😀

Със следващото място ще ви пренеса с около 400 години назад във времето на адмирал И Сун Шин и Имджинската война между Корея и Япония. Без да навлизам в големи исторически подробности, ще спомена някои неща за личността на адмирала, който е признат за национален герой на Корея. Известен е с многобройните си морски битки с Япония, и най-вече с победата си в Имджинската война, от която битката при Мьонгнянг (명량 해전) се отличава като най-голямото му военно постижение. С флот, многократно превъзхождан по численост от японския – 13 корейски кораба срещу 333 японски, той побеждава в битката, като не губи нито един от корабите си. Мястото на сражението е не къде да е, а именно в близост до нашето избрано място за дестинация – о-в Чиндо. В чест на тази битка всяка година в началото на септември се провежда фестивал, на който имахме благополучието да отидем. Мястото, на което е разположен фестивалът, е в околностите на моста „Чиндо“, който свързва острова с континенталната част на Корея. В непосредствена близост се намира и парк „И Сун Шин“, както и внушителната негова статуя. Самият мост по време на фестивала беше отворен за пешеходци, така че да имат възможността да стигнат по него до отсрещния бряг. В рамките на фестивала имаше различни сергии с вкусна „улична грана“ и магазинчета за сувенири и местни продукти.

Освен парадните шествия по моста и в околността, в морето се проведе и възстановка на битката при Мьонгнянг. Фестивалната програма бе триумфално завършена със силно впечатляващите авио рокади, които бихме казали, че успешно демонстрираха военната мощ на Република Коея – умелите корейски летци завършиха авио представлението си като изрисуваха в небето корейския флаг – Тегък (대극).

 

В допълнение ще споделя впечатлението си от осезаемата гордост на корейците, които бяха на фестивала и радостта, която се четеше в очите им, да видят група чужденци, които заедно с тях присъстваха на честването на корейската победа. Стори ми се че присъствието ни не остана незабелязано: едно младо момиче, което участваше в шествията, дори развълнувано ми помаха усмихната до уши, а разминавайки се с корейците често чувахме израза „уегугин“ (외국인-чужденец).

Ще завърша разказа си с единственото място, което успяхме да посетим на о-в Уандо. Това е ботаническата градина на Уандо. Отбихме се закратко там, така че времето не ми стигна да я обиколя по-обстойно, а и самата градина е доста голяма, така че е трудно да се каже, че дори един ден би бил достатъчен да се обходят различните маршрути. Както споменах в началото, благодарение на топлия  и влажен климат на южните части на Република Корея, в парка целогодишно вирее зеленина. Там можете да видите редки орхидеи и дървета, които ги няма в другите части на полуострова. Бих определила гледките като тропически, допълнени от река, която безметежно се извива в спокойния зелен парк, и нежно заоблените планински възвишения, често в булото на топли мъгли. Наистина е място, на което си струва човек да отиде, за да си отпочине и да се възстанови сред природата.

Надявам се докато сте чели този своебразен „пътепис“, съм успяла да ви пренеса в атмосферата на островната част на Южна Корея и ви е станало поне толкова приятно, колкото и на мен при писането и спомнянето ми за тези незабравими места, излъчващи както приключенски дух, така и хармония и спокойствие от Далечния Изток. Пожелавам на всеки, когото съм накарала да помечтае за пътешествие до тези живописни места, да му „излезе късмета“ и на него и някой ден да има щастието да ги посети лично, както и на многото други места на двата острова, на които съдбата не ме отведе.

 

П.П.: Искам да изкажа огромните си благодарности на доц. Ким, поради чиито усилия и организация аз и моите колеги от специалност Кореистика имахме възможността да се обучаваме на корейска традиционна музика на о-в Чиндо. Благодаря и на моите колеги и преподаватели, с които споделих преживяването, както и на моите родители, без които нямаше това да се случи!

 

 

 

 

✨ Първият информационен сайт в България за корейска козметика и грижа за кожата. ✨

Бюлетин
Абонирай се за нашият бюлетин и получавай най-интересните статии първи!